13.04.2023 г., 21:16

Честно

555 0 1

 

Не се страхувам!
Така или иначе животът ще свърши!
Ако минута съм струвал
 за някого,
 струвал съм ,колкото вечност .

Не се и преструвам....
И сълзите ничии няма да бърша!
С усмивка лекувам
и с малко наивност, и с малко човечност.

Дете си оставам..
Детето, което бе с вас под небето...
Така съществувам...,
Със вяра, със смях и търсена честност...

Не се притеснявам...
След всяка минута по-малко...
За вас съжалявам! Душите загубени...
Жалко!.....

                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pavlin Penchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвсем случайно прочетох и трите Ви стихотворения. И трите са добри. Но тъжни.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....