laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
6.06.2012 г., 23:13 ч.

Четейки трагедии 

  Поезия » Друга
387 0 3

Желанията ми увисват вечно  в Нищото.

Духът ми болен е от сляпо безразличие.

Куп грозни паяжини лазят по  огнището -

до вчера символ на измислено величие.

 

Фантазиите раждат страшни Демони.

Стремежите ми  хилят се безформени.

Отеловците пак душа́т Дезде́мони...

Слугите им са с нови униформи...

 

Умът ми трескаво пресмята и премисля.

Сонетите на Шекспир все повтаря.

И любовта на Жулиета губи смисъл,

напразно чака я Ромео пред олтара.

 

Хамлет, уви, задава си безброй въпроси.

За жалост, отговорите безброй са също.

Знам, кръста свой по хълма всеки носи

и всички ние грешници сме всъщност.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??