14.06.2012 г., 0:27

Четири велики вожда...

943 0 1

              Четири велики вожда...

 

     Доган Юнака, брадата сврака,

                               като сомнамбул,

     към Европа ни повежда, но...

                                през Истанбул!

    

     Зализан Жан, без капка свян,

                   дъската май му хлопа,

     не баламосва, през Москва

                           отива се в Европа!

 

     Ухилен морж, наречен Жорж,

                         изпечен стар авер,

     към Европа ни понежда, през...

                             Психо диспансер!

 

     След тях Иван, със барабан,

                        поведе към Европа...

     Ала в програмата на Ванчо 

                     лъсна загадка малка.               

    Колко и кои от нас

              ще стигнат до Европа 

                                   в катафалка?

     И какъв процент

                      от българския род

     ще мине

                  през посочения брод?

 

     Тъй всеки към Европа води

                          по своята пътека...    

     А на България съдбата,

                          дори в Европа

                                         не е лека...

    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре сте ги изтипосали, но по-актуално щеше да бъде ,ако имаше коментар и за последния велик вожд.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...