Четиристишия
/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо,
което и спасява, и убива?
***
Утихват морските вълни,
към залез слънцето клони.
Долавя смях поетът стар –
от устни нар – стих рубаи.
***
Отмина облакът в небето,
откри на слънцето лицето,
а то от свян поруменя:
"Върни ми, ветре, фереджето!"
***
Угасва лятото, прииждат дни студени,
блестят площадите – пустеещи арени.
Мълчат сърцата ни, предзимно осланени.
И пак не са, не са без обич вкаменени!
https://www.youtube.com/watch?v=md1XLbJaQSk
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
