19.03.2025 г., 10:02

Четирите посоки 2009

279 0 0

На север тръгвам - в студ и самота.

Че не е ясно той къде е - пътят.

А огънят ще свети във нощта -

тоз огън, що е в мене вътре.

 

Да, там е зима и е адски студ....

Ти искаш да е лесно и приятно?

По-лесно е да тръгнеш ти на юг.

Или да завиеш - и обратно.

 

Духът ще литне, просто съм уверен.

Да, ти кажи му - той ще полети.

Но трябва да надвиеш това неверие -

и да заложиш на крилете си и ти.

 

Ти пътя не избираш - разбери го.

Той те избира - в радост и тъга.

Че в ледената, снежната пустиня -

ти огъня ще донесеш сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...