От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
11 11
30.04.2020 г., 12:27 ч.

Чезнем 

  Поезия » Философска, Друга
857 0 4

Неусетно правият път превърна се в посока грешна,

а преди секунда бъдещето бе красиво.

Светът се дави в ярост неизбежна,

гърчи се, затиснат във хватка уродлива.

Никога не съм се чувствала така далечна!

Започвам да изчезвам, всичко става сиво.

Такава е била съдбата безсърдечна,

от голямата душа човешка да не остане нищо…

 

Вдишвам въздуха, по-трудно от преди,

вече слънцето тъмнее в мъка.

Ще достигат ли до мен плахите лъчи,

стапяйки кожата нечистоплътна?

Ще успее ли човекът пак да се роди,

да избегне своята съдба безока?

Или пак ще се превърне в звяра отпреди,

пак ще се убие в битката жестока?

 

2019

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Румяна! Продължавам да търся доброто, а словото ме напътства!
  • Животът ни е даден да живеем свободни и щастливи, уви грехът който сами сме си си причинили,Бог пак ни дава свобода да изберем един от двата пътя.Ти недей отпада в младостта си.Упора имай в Твореца на всемира.Бъди добра,върши добро, търси доброто и пиши.Словата идват от сърцето.Успех!
  • Така е Благодаря за коментара!
  • Човекът сам избира дали пак да се роди,Вики☺.
Предложения
: ??:??