Чифт криле
Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо,
най-дълбоко в мене се е свило.
Вярата му - клонка от маслина,
и потоп всемирен би попила.
Второто е врабчова одежда.
Кротко на оставане ме учи.
Тръгването често е надежда,
дето няма шанса да се случи.
Третото е гарваново черно.
То събира всичко зло и гнило.
Листа бял целува лицемерно,
после се преражда във мастило.
И перо от кукувица имам,
само че не смея да го нося.
Вятърът не дава милостиня.
И наказва, щом си го изпросиш.
Да, през ден ги скубя, за да пиша...
Ала там просторът не е тесен,
там дори без дробове се диша -
в листа бял, напъпил с птича песен!
Знам, че някой ден ще се прекърши
моя чифт криле, стъкмен наужким.
Там, където почеркът ми свърши,
потърси перца от червенушки.
Аз самата вече ще съм вятър...
В листа бял ще бъде вечна пролет.
Но преди да продължа нататък,
тоя свят ще помни моя полет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Поздравления!
