Чифт криле
Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо,
най-дълбоко в мене се е свило.
Вярата му - клонка от маслина,
и потоп всемирен би попила.
Второто е врабчова одежда.
Кротко на оставане ме учи.
Тръгването често е надежда,
дето няма шанса да се случи.
Третото е гарваново черно.
То събира всичко зло и гнило.
Листа бял целува лицемерно,
после се преражда във мастило.
И перо от кукувица имам,
само че не смея да го нося.
Вятърът не дава милостиня.
И наказва, щом си го изпросиш.
Да, през ден ги скубя, за да пиша...
Ала там просторът не е тесен,
там дори без дробове се диша -
в листа бял, напъпил с птича песен!
Знам, че някой ден ще се прекърши
моя чифт криле, стъкмен наужким.
Там, където почеркът ми свърши,
потърси перца от червенушки.
Аз самата вече ще съм вятър...
В листа бял ще бъде вечна пролет.
Но преди да продължа нататък,
тоя свят ще помни моя полет.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Поздравления!
