Чистилище
438
0
0
Чистилище
Тишината боли. От безверие.
В самотата на тъжните вечери
боли от пропуснати моменти,
от пропукани илюзии боли.
Преглътнати рани.
И хвърлени въпроси. Думи.
Горчиви. Тежки. И грапави.
Времето спира вцепенено,
разпаднало се на късчета ръбести.
Чистилище, оживяло в безвремие
след болката когато жарта
отляво възкръсва в огън.
Капва сълза. Капчица събрала
цяла вселена усещания.
Прошепната надежда. И светлина.
Сърцето я усеща.
©Ванко Николов(Starkmaster®vn)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
