Чистилище

Чистилище

Тишината боли. От безверие.

В самотата на тъжните вечери

боли от пропуснати моменти,

от пропукани илюзии боли.

Преглътнати рани.

И хвърлени въпроси. Думи.

Горчиви. Тежки. И грапави.

Времето спира вцепенено,

разпаднало се на късчета ръбести.

Чистилище, оживяло в безвремие

след болката когато жарта

отляво възкръсва в огън.

Капва сълза. Капчица събрала

цяла вселена усещания.

Прошепната надежда. И светлина.

Сърцето я усеща.

©Ванко Николов(Starkmaster®vn)