jenyivanova (Jasmin)
227 3427
30.11.2023 г., 13:05 ч.

Чисто. Без лед 

  Поезия
534 12 12

Вратата ти след мен ще се затвори,

ще бъде твърде ясен аргумент.

Стократно пулсът ни ще се повтори

в един реално откровен момент –

 

горещ и гневен, чувствен до омая.

Обаче, хоризонтът е един.

Молитвите, надявам се, ги знаеш

… в противен случай дълго ще боли.

 

Преди да осъзнаеш, че ти липсвам,

ще бъда повода за твоя глад.

За жаждата ти също… Тя ще идва

с димът на пури и вкусът познат

 

на дълго отлежавало уиски.

Не се дави в златистата му плът –

ще са ти нужни силите за битки

преди да имаш времето за скръб.

 

И е добре да срежеш всички нишки

и най-добре го направи до кръв…

че хоризонтите са много близки,

щом има кой да ти проправи път.

 

Жени Иванова

         

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Езерна лейди. Липсваше, за знаеш : )
  • Разкош, Незабравима.
  • Винаги се казва, че няма нищо общо с реални хора. Това е ясно....
  • Стойчо:
    мечтите имат навик да възкръсват
    звукът им е протяжен черен блус
    сърцето ти погалват... с нежни пръсти
    и от джин оставят от послевкус : )
    ––––
    Танче, винаги ме радват коментарите ти. Благодаря!
    ––––––
    Безжичен, казано от теб е голяма похвала. Благодаря ти. Наистина!
    –––––––
    Виолета, радвам се да те "видя". Благодаря!
    ––––––––
    Ники... Какви думи си ми оставил... Вълнуват! Благодаря ти за този момент на радост:
    и сякаш в стъклописи на Шагал
    животът ни поднася изненади
    премръзвам... вечерта е леден шал
    а нощта... навярно ярка клада... : )
    –––––––––

    Петя, благодаря за този коментар. Зарадвах се.
    ––––––––––
    khanas (Анани Ананиев), това стихотворение е в резултата на поетично предизвикателство - стих по снимка. Една великолепна черно бяла фотография. И затова няма нищо общо нито с реални хора, нито с реални събития. Благодаря ти. За бисерите. : )
  • Да, обикновено хората си мислят, че когато са ги изоставили, партньорът им се дави в сълзи и плач. Всъщност не е така. След като някой те е изоставил, на него хич и не му пука за теб... В случая държа да отбележа, че не става дума за авторката лично, а за лирическата героиня. Няма смисъл да страда. Не бива да хвърля бисери пред свинете...
  • Вратата ти след мен ще се затвори,
    ще съм твойта зима и лед.
    Ще съм твоята медуза, зениците ти страхливи ще раздвоя!
    Къдриците ми малки, навити змийчета, с отрова очите ще напия, до стон и камък ще вледеня.
    Молитвите твърде пияни, не съм Бакхус, а болката ти остра до кръв ще раздера.
    Ще ти липсвам, ще се връщам, в леден сън.
    Гладът ти любовна нафора, жаждата ти бял шансон.
    Пури и уиски, ще са твоята забрава, плач и гняв.
    Недей да се обаждаш пиян до лудост, да тъгуваш, да си спомняш, да бленуваш.
    Паралелно сме различни, че хоризонтите са вече чисти.
    Вратата ти след мен ще се затвори,
    ще съм твойта зима в очите и блещукаш лед.
    Жени!!!
  • За мен беше огромно удоволствие. Вдъхновяваш!
  • Браво! Това е поезия! Майсторска.
  • Страхотен стих! Поздравления за майсторството!
    Чета с интерес всичко ,което пишеш!
  • Винаги се вглеждам в изгрева и залеза на мечтите...
    Но небето като тиха нега изстива,за да видя звездите.
    Там намирам още невидяни изгревни възторзи да пеят!
    И там пристъпяш засмяна,а очите ти лъчезарно ме греят!
  • Благодаря ти, Георги
  • 🥃
    Ледът наистина е излишен!
    🥃
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??