Чистота
Чистя всеки ден-
от душата черни мисли,
но отново с паяжини
тъпчат светлите ми ъгли.
Пак ги чистя мълчаливо,
а бурята в мен назрява
и в едно прекрасно утро
естествено се разразява.
Искам да е чисто,
особено словото ни родно!
С тези думи благозвучни,
дочути още в майчините пазви.
Нека всеки, както може
да рисува с перо
светло и прекрасно бъдеще
и всяко българско дете
да пази туй съкровище-
нашия език!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
