Чистя всеки ден-
от душата черни мисли,
но отново с паяжини
тъпчат светлите ми ъгли.
Пак ги чистя мълчаливо,
а бурята в мен назрява
и в едно прекрасно утро
естествено се разразява.
Искам да е чисто,
особено словото ни родно!
С тези думи благозвучни,
дочути още в майчините пазви.
Нека всеки, както може
да рисува с перо
светло и прекрасно бъдеще
и всяко българско дете
да пази туй съкровище-
нашия език!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
