30.01.2024 г., 11:42 ч.

Чомолънгма 

  Поезия » Хумористична
128 0 5

 

Заровена в проблемите житейски,

във рязане на чесън, лук и праз,

умът ми в дебри тъмни тилилейски

зарея се във този късен час.

 

И извиси се като пойна птица,

или като сияен млад орел,

там гдето слънчевата колесница

достига своя най-висок предел.

 

Представих си, земята е тепсия

под стройната снага на Чомолънгма

и с тази моя тъжна орисия

настъпил е моментът да се гръмна.

 

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??