Jan 30, 2024, 11:42 AM

Чомолънгма 

  Poetry » Humour
404 0 5

 

Заровена в проблемите житейски,

във рязане на чесън, лук и праз,

умът ми в дебри тъмни тилилейски

зарея се във този късен час.

 

И извиси се като пойна птица,

или като сияен млад орел,

там гдето слънчевата колесница

достига своя най-висок предел.

 

Представих си, земята е тепсия

под стройната снага на Чомолънгма

и с тази моя тъжна орисия

настъпил е моментът да се гръмна.

 

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??