Заровена в проблемите житейски,
във рязане на чесън, лук и праз,
умът ми в дебри тъмни тилилейски
зарея се във този късен час.
И извиси се като пойна птица,
или като сияен млад орел,
там гдето слънчевата колесница
достига своя най-висок предел.
Представих си, земята е тепсия
под стройната снага на Чомолънгма
и с тази моя тъжна орисия
настъпил е моментът да се гръмна.
© Таня Гулериа All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
