27.03.2022 г., 19:10 ч.

Човече 

  Поезия » За деца
775 6 22

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува. 
А тук — сърце. Да може да обича. 

 

Дъга завъртам лекичко с молива
и ето му уста, за да се смее! 
Така ще знам, когато е щастливо. 
Ще може да говори с мен, да пее...

 

И гледай — ако с водните боички
над него оцветя, ще стане къща!
За всеки трябва дом. Сега ръчички, 
че иначе с какво ще ме прегръща?

 

Но нещо липсва. Дай ми жълто, мамо! 
Без слънчице нали ще му е хладно? 
И светлосиньо, за небе голямо.
Трева — да тича... Ами ако падне? 

 

Измислих! Тук, встрани ще нарисувам
семейство. То човечето ще брани. 
С любов ще го завива и целува. 
И някой ден голям човек ще стане!

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Осмото чудо в детските очи »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??