Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива
и ето му уста, за да се смее!
Така ще знам, когато е щастливо.
Ще може да говори с мен, да пее...
И гледай — ако с водните боички
над него оцветя, ще стане къща!
За всеки трябва дом. Сега ръчички,
че иначе с какво ще ме прегръща? ...