Човече
Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива
и ето му уста, за да се смее!
Така ще знам, когато е щастливо.
Ще може да говори с мен, да пее...
И гледай — ако с водните боички
над него оцветя, ще стане къща!
За всеки трябва дом. Сега ръчички,
че иначе с какво ще ме прегръща?
Но нещо липсва. Дай ми жълто, мамо!
Без слънчице нали ще му е хладно?
И светлосиньо, за небе голямо.
Трева — да тича... Ами ако падне?
Измислих! Тук, встрани ще нарисувам
семейство. То човечето ще брани.
С любов ще го завива и целува.
И някой ден голям човек ще стане!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
