Човек
Така устроен е човек,
да страда, да греши и свети,
и вечно да е раздвоен
между земята и небето.
Да бъде плът. В плътта – душа,
събрала цялата вселена.
От Дявола по-лош в нощта,
и по-добър от Бога денем.
Да бъде жалък и велик –
спечеленото да раздава,
а в най-щастливият си миг
сам себе си да сътворява.
И, може би, след сто лета
да се засели на небето,
превръщайки се във звезда -
да продължи оттам да свети…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
