ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
14.08.2009 г., 23:09 ч.

Човек 

  Поезия » Друга
671 0 11

Така  устроен  е  човек,

да страда, да греши и свети,

и вечно да е раздвоен

между земята и небето.

 

Да бъде плът. В плътта – душа,

събрала цялата вселена.

От Дявола по-лош в нощта,

и по-добър от Бога денем.

 

Да бъде жалък и велик –

спечеленото да раздава,

а в най-щастливият си миг

сам себе си да сътворява.

 

И, може би, след сто лета

да се засели на небето,

превръщайки се във звезда -

да продължи  оттам  да свети…

 

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??