Пак късна вечер. На екрана
е Слави с гърлите си три.
Ще лягам. Махам от дивана
възглавницата и открих –
петно в стената ми е крила:
комар размазан. Ай, сиктир! –
си казвам – утре ще го мия
със гъба мокра и пешкир...
Но идва утро. Пак го скривам
с възглавницата, зад екран.
Забравям го... Но дълго имам
терзания на твърде стар ...