Човекът
Една количка, пълна с дрехи стари,
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво,
по-бърза от светлинен лъч в нощта.
Количката запрати на асфалта,
а скитника захвърли сред калта.
Дори не спря, дори не се обърна!
Какво пък – някакъв си там бедняк!
Ще го спаси ли, даже да се върне?
Животът му не струва и петак…
А той – човекът, бавно се изправи,
замаян сред потока от нозе.
И осъзна – отново бе забравен,
отново Господ в Рая не го взе…
Изхлипа тихо и поспря, съсипан.
Пред него вече нямаше пътека.
И падна на асфалта беззащитен.
Изгубил беше своя дом Човекът…
27.11.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
