29.03.2008 г., 20:00

Човекът от "Четворката"

1.3K 0 1

Къдрав, небрежно облечен,

и все така някак отнесен.

Спи по кашони, рови в боклук,

но някак не е клошар, а е друг.

 

Години минават, времето си лети,

но човекът от Четворката тук си седи.

Няма си дом, няма пари, 

и вечно сам за дните си бди.

 

Четворката е място в студентско градче,

където всеки ходи за левче да яде.

И там той си някак пребивава,

и уличните кучета не изоставя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...