Къдрав, небрежно облечен,
и все така някак отнесен.
Спи по кашони, рови в боклук,
но някак не е клошар, а е друг.
Години минават, времето си лети,
но човекът от Четворката тук си седи.
Няма си дом, няма пари,
и вечно сам за дните си бди.
Четворката е място в студентско градче,
където всеки ходи за левче да яде.
И там той си някак пребивава,
и уличните кучета не изоставя.
© Мария Русева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
