16.07.2023 г., 21:18  

Човекът си отива

615 12 18

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.

 

Животът и бездруго е нелек
и тъпче ни с челичните копита,
израждаме се – с маски на човек,
и зверска същност – даже неприкрита.

 

Горещници са. Сякаш антихрист
диктува ни постъпките лъстиви,
небето – гроб, а птици с поглед чист
умират сред изгарящите ниви.

 

Деляхме нявга вино, сол и хляб,
а днес делим вината си горчива,
понесъл своя кръст – раним и слаб,
от хората Човекът си отива...
 

https://youtu.be/jo505ZyaCbA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...