Човекът си отива
Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек
и тъпче ни с челичните копита,
израждаме се – с маски на човек,
и зверска същност – даже неприкрита.
Горещници са. Сякаш антихрист
диктува ни постъпките лъстиви,
небето – гроб, а птици с поглед чист
умират сред изгарящите ниви.
Деляхме нявга вино, сол и хляб,
а днес делим вината си горчива,
понесъл своя кръст – раним и слаб,
от хората Човекът си отива...
https://youtu.be/jo505ZyaCbA
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Много чувствено❣️
-
Вълнуваща поезия...
-
Тревожно... да...
-
Силен стих.
Трябва да направим една " пеперуда " за дъжд.
-
Чудесен стих - правдив !
-
Всичко е казано преди мен. Само отбелязвам, че бях тук и прочетох...
-
Поздравления!
Силен стих, Наде!!! -
еииии.... туй не трябваше да го казваш, че Валюша ша откачи хептен... Аз изчезвам!
Сега стана тя, каквато стана... Аз съм невинен. -
Ти Кривчо си ми Муз - надувай се! Езерна лейди!
-
Права си, Надюш🤗
-
...от жегите е, аз ти казах.
-
Не знам вече колко дни вляза ли в сайта си представям глутница бесни кучета. Дали за политика, дали за пунктуация, която и при мен "куца", дали за "кой е по-по-най"... Все за нещо се ръфате... А не затова сме тук.
-
Хубаво е.
-
И на мен много ми допадна!
-
Човекът си отива... Днес за пореден път се убедих в това!
-
Силно!
-
Много си права, Наде!
Бисерче си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
