Човешко е...
В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят.
Съвсем илюзорно ме галят със сенки стените.
Какво ще напиша, какво ще излезе сега
или ще римувам отново "звездите" с "очите".
Нощта безпощадно забърква коктейл от мъгла.
Думи подбирам, загърбил и тленност, и вечност.
Цигара последна, след миг ще изгрее деня,
под слънцето всичко е старо, човешко е...
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят.
Съвсем илюзорно ме галят със сенки стените.
Какво ще напиша, какво ще излезе сега
или ще римувам отново "звездите" с "очите".
Нощта безпощадно забърква коктейл от мъгла.
Думи подбирам, загърбил и тленност, и вечност.
Цигара последна, след миг ще изгрее деня,
под слънцето всичко е старо, човешко е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
