11.11.2011 г., 21:40

*** Човешкото богатство ***

1.2K 0 2

 

Утрин рано, в село,
по моравия изгрев,
будила ли се е твоята душа
и под на гугутка дивия припев
влизал ли си в хола с боси крачка,
да срещнеш там баница топла
и усетиш уюта на дома,
и да си кажеш наум „благодаря”?

 

И нощем, от урок или компютър
вдигал ли си ти глава
в стаята друга за чаша вода
да отидеш и да видиш свойта Светлина -
как уморени от труд
глави на възглавници са подпряли
родителите твои тихо заспали,
и да си кажеш ”за мен се трудят те” ,
„обичам ви” с целувка да прошепнеш,
докосвайки ги с поглед на дете?

 

И в училище, в най-простата прегръдка
сещал ли си радостта,
що приятел скъп ти носи,
а в очите му - благодарността?
И мислел ли си само щом с учебник ти услужи
„скъп си ти за мене, да,
от сърце мерси, благодаря”?

 

А прозрял ли си във плач,
със замъглени очи,
че животът приказка не е,
но все пак в него сам не си?
И усети ли тогаз
на твойто треперещо рамо
на другаря топлата длан
и да чуеш ”не плачи, всичко ще мине,
не ще те предам”?

 

А дали  пък просто тъй,
докато бъбриш си с другар
и чуеш смеха му от твоя странен коментар,
си мислиш ”колко радва ме той,
щом се смее,
дори да ме изкарва и от строй,
важен е той за мене”?

 

И думай, нявга просто ей така,
улисан в мечти през нощта
като мен сега,
мислел ли си за това
как черен е често Света,
но до мене крачи вечно радостта,
понеже аз не съм богат,
но ме не хваща яд,
най-честит съм от всички,
щом до мен са мойте близки? ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...