ЧРД
Отметна слънцето завивката
и скочи. Като пъргаво жребче.
Миг не трябва да се излежава!
Не и Днес! Категорично не!
Да свърши има толкова задачи!
Развеселено свирна си с уста
и по небето бързичко закрачи.
Учтиво пътьом поздрави върха,
не се стърпя и се търкулна
по острия планински скат,
смехът му - и звънлив, и буен,
отекна нейде из горите чак.
Ноооо! Стига вече е играло!
Днес е толкова специален Ден!
Всичко трябва да искри до бяло!
Точно както в Ден Рожден!
Първо, май, ще се погрижи
пеперудките да премени
с нови шарки; да подстриже
"по конец" прораснали треви;
да налее зряла, сочна сладост
в плодовете си уханни, топли,
да разбликне пресушени кладенци,
да прочисти въздуха и почвите.
Най е важно - то се знае -
с чудна торта да се открои
този Ден! И без да се помайва
слънчо блатовете ѝ благослови!
Хем я прави, хем нарежда:
Тук на славейчето песента
ще посипя щедро, та, Рожденико,
мелодично-нежна да е утринта!
Ще добавя после с пълни шепи
добродушен и безгрижен смях -
щастието ти да бъде крепко;
от пелина - щипка, за баланс.
Доза висш аристократизъм
от магнолиево съвършенство,
за да нямаш непосилни грижи,
а успехи, изобилие, блаженство!
Дълголетие, цветущо здраве,
дом, пребъдващ в любовта,
благодат, спокойствие без мяра -
с коренче от сребролистната липа.
Най-отгоре ѝ, традиционно,
фойерверките ще запламтят,
да е обилно ярък, ползотворен
животът ти, Момче! И... ЧРД!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
