ЧРД, малката!
Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и износени плащове.
По тъмно, с борина ги чакам на прага,
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневна брада по изпитите бузи -
мъже недоспали са моите празници.
Те гълтат храната ми с лакоми звуци,
и нямат за мене подарък в дисагите.
Разчупват ми хляба със мърляви пръсти,
изчезвам на хапки в адамови ябълки,
в мустаци полепвам на медени пръски,
и капя на винени капки по пазвите...
В очите им огънят пише с езици
за рокличка бяла с цветя теменужени,
за кринове, люлка, за чехли на птици,
за мене - голямата-малка, ненужната...
Постоплени после задрямват на стола.
Троха съм след тяхната сита вечеря.
Осъмвам на масата празна и гола,
и търся петаче след тях да намеря...
_______________________________
http://www.youtube.com/watch?v=Nh91YH3z-2k
http://www.youtube.com/watch?v=Nh91YH3z-2k
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
