Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и износени плащове.
По тъмно, с борина ги чакам на прага,
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневна брада по изпитите бузи -
мъже недоспали са моите празници.
Те гълтат храната ми с лакоми звуци,
и нямат за мене подарък в дисагите.
Разчупват ми хляба със мърляви пръсти,
изчезвам на хапки в адамови ябълки,
в мустаци полепвам на медени пръски,
и капя на винени капки по пазвите... ...