laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5.05.2017 г., 23:35 ч.

Чудакът 2 

  Поезия » Друга
517 1 6

Той беше странен до побъркване.

Каскети носеше и якета изтъркани.

Закусваше със изгреви самотни.

Не беше имал никакви имоти.

Със пръсти, от тютюна пожълтели,

все хранеше три гълъбчета бели.

Със залеза оранжев се завиваше.

Усмихваше се кротко и заспиваше.

Боклуците събираше старателно.

Дърветата оглеждаше внимателно.

И пушеше, окръгляйки дима.

Не, нямаше пътека към дома...

 

... и беше странен до побъркване.

Метеше сутрин винаги пред църквата.

Със никой не говореше, но свиреше с уста.

Разнесе се в градчето неочаквано вестта,

че бил спечелил хиляди (а може би милион?)

и подарил на църквата камбана с чуден тон.

Изгуби се чудакът мил. Изчезна изведнъж.

И само много рядко, щом завалеше дъжд,

го виждаха на църквата в среднощното небе –

камбаната люлееше – дали пък Бог не бе?

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??