Чудакът 2
Той беше странен до побъркване.
Каскети носеше и якета изтъркани.
Закусваше със изгреви самотни.
Не беше имал никакви имоти.
Със пръсти, от тютюна пожълтели,
все хранеше три гълъбчета бели.
Със залеза оранжев се завиваше.
Усмихваше се кротко и заспиваше.
Боклуците събираше старателно.
Дърветата оглеждаше внимателно.
И пушеше, окръгляйки дима.
Не, нямаше пътека към дома...
... и беше странен до побъркване.
Метеше сутрин винаги пред църквата.
Със никой не говореше, но свиреше с уста.
Разнесе се в градчето неочаквано вестта,
че бил спечелил хиляди (а може би милион?)
и подарил на църквата камбана с чуден тон.
Изгуби се чудакът мил. Изчезна изведнъж.
И само много рядко, щом завалеше дъжд,
го виждаха на църквата в среднощното небе –
камбаната люлееше – дали пък Бог не бе?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
