26.04.2008 г., 22:38 ч.

Чудеса 

  Поезия » Философска
1199 0 10
 

ЧУДЕСА

 

 

... И пак се връщам аз към чудесата.

Какво ли представляват те?

Любовен танц на птици в небесата,

въпрос във поглед на дете...

 

Цветче, разцъфнало край камък

и облак над земя разстлан.

В прозореца ми - слънчев пламък,

протегната към мене длан...

 

Дърво, мечтаещо да литне,

размахващо листа като крила.

Морето, мидите, тревите

не са ли също чудеса?

 

О, трябва  просто да се вгледаш

в света, разгръщаш се край теб, нали -

да зърнеш песъчинка дребна -

как като слънцето блести...

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Дърво, мечтаещо да литне,

    размахващо листа като крила.

    Морето, мидите, тревите

    не са ли също чудеса?"

    Прекрасно усещане!Аплодисменти!

  • Вечна истина, погледната през очите на нежната ти поезия! Поздрави!
  • Красиво е стиха,поздрав!
  • `О, трябва просто да се вгледаш
    в света, разгръщаш се край теб, нали -
    да зърнеш песъчинка дребна -
    как като слънцето блести...
    и умението да виждаш !
    браво Мария...
  • Чудесен стих!Прегръдки,Мария!
  • Ако по- често се вглеждаме в чудесата- светът ще бъде по- хубав, а ние ще приемаме по- леко проблемите... Чисти послания има в стиха ти... Зареждаш с доброта и лъчи...
  • Колко простички,но истински чудеса!Христос воскресе!
  • Прекрасна творба!
    с обич, за чудесата, мила Мария.
  • прекрасно стихче. много голям талант имаш
  • "О, трябва просто да се вгледаш " Поздрави за сетивата!
    Светли празници!
Предложения
: ??:??