27.06.2006 г., 9:28

Чудеса

998 0 12
Плаж, море... и още нещо.
Бряг, вълни... и пак това.
Гледам хората и мисля,
дали да вярвам в чудеса.

Река, гора и там сърничка.
Въпроси в моята глава.
Небе, луна, звезди и птички,
май ще повярвам в чудеса.

Младеж, девойка... и още нещо.
Проплаква трети след това.
Какво да мисля, аз не зная,
но вече вярвам в чудеса.

В главата мисли се разхождат.
От где е всичкото това?
Море, земя, деца, звездички.
Кой прави тези чудеса?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, благодаря ти!!!
  • Слънце,бряг и тъй нататък
    море,вълни и пясък.
    Китарен звън,тела горещи
    създават чудо там и още нещо...

    Поздрави Христо!
  • Благодаря на всички!!! Радвам се, че сте разбрали моят стих!!! Е, Ченко не е, но той е още зелен, като узрее ще разбере! Обаче сигурно е от тези с нитратите и ще се скапе предварително!
  • Романтико, стихчето ти е като едно малко чудо! Поздрав!
  • Поздрав,Христо! За малко да те пропусна в навалицата

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....