18.02.2021 г., 12:06

Чудо

789 0 15

Чудото е навсякъде 

около нас.

Не ни трябва даже 

компас.

 

Чудото за някои 

е невиждано и 

невъзможно.

А за други, то да 

се случи изобщо 

не е сложно.

 

Чудото е всяко 

стръкче, поникващо 

от земята.

Всяка птичка, 

полираща в зората.

 

Всяка усмивка и 

искра, появила се 

на лицето.

Всяка детска наивна 

мечта на детето.

 

Всяка звезда на небето 

и всяка вълничка 

в морето.

Всеки слънчев лъч,

огряващ полето и 

всяка пеперудка, 

кацнала на пердето.

 

Чудо е и човешката 

душа, в която се 

поражда щастие и тъга.

Всеки полъх на вятъра,

който развява нашите 

коси.

И всяко друго нещо, 

което виждат нашите очи...

 

Всеки мисли, че чудото 

е нещо необикновено,

което ще те промени 

и всичко лошо, с добро 

ще замени.

 

Но чудо е че живеем,

че можем да се обичаме

и да се смеем.

Чудото е навсякъде около 

нас. 

То се случва всяка 

минута, всеки час.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безкрайно благодаря...Изключително съм щастлива да прочета всичко това❤️
  • Браво!
    Пиши!
  • Прочетох творбите ти, за 14 годишна, са направо уау. Искам да кажа, че много ми харесаха. Много мисъл и чувство има в тях. Продължавай да ни радваш !❤
  • "...че като по чудо сто слънца изгряват щом към тебе тръгне дългият ми ден..."
    Хубаво!
  • Благодаря🙂

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...