24.08.2011 г., 12:30

Чудото на времето

533 0 1

ЧУДОТО НА ВРЕМЕТО

 

 

От времето еднопосочно те пристигат

с музика омайна, с поетични глуми,

а от циферблата стрелките ни намигат

и безгрижно чуруликат с тайни думи…

 

Скришом посяват семенцата си в земята –

от тях прорастват коренчета и листенца;

тихичко избуяват като тръстика в душата

на малки птички, момиченца, момченца…

 

С тази реч омайна, животворна, сладка

започва да се случва чудото голямо –

малките ръчички изписват в тетрадка:

“ Много те обичам, мила моя мамо!...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...