24.08.2011 г., 12:30

Чудото на времето

535 0 1

ЧУДОТО НА ВРЕМЕТО

 

 

От времето еднопосочно те пристигат

с музика омайна, с поетични глуми,

а от циферблата стрелките ни намигат

и безгрижно чуруликат с тайни думи…

 

Скришом посяват семенцата си в земята –

от тях прорастват коренчета и листенца;

тихичко избуяват като тръстика в душата

на малки птички, момиченца, момченца…

 

С тази реч омайна, животворна, сладка

започва да се случва чудото голямо –

малките ръчички изписват в тетрадка:

“ Много те обичам, мила моя мамо!...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...