Aug 24, 2011, 12:30 PM

Чудото на времето

  Poetry » Other
532 0 1

ЧУДОТО НА ВРЕМЕТО

 

 

От времето еднопосочно те пристигат

с музика омайна, с поетични глуми,

а от циферблата стрелките ни намигат

и безгрижно чуруликат с тайни думи…

 

Скришом посяват семенцата си в земята –

от тях прорастват коренчета и листенца;

тихичко избуяват като тръстика в душата

на малки птички, момиченца, момченца…

 

С тази реч омайна, животворна, сладка

започва да се случва чудото голямо –

малките ръчички изписват в тетрадка:

“ Много те обичам, мила моя мамо!...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....