Чудовище
ЧУДОВИЩЕ
Сънувала била ламята,
че красива е в главата…
Ала над езерото прелетяла
и образа си там видяла…
Уплашила се най-напред
от собствения си портрет…
Подир се люто разярила
и всичко вред изпепелила…
Уморена се обърнала назад –
вред мъртвило - леден хлад…
Свила се злата ù душа,
от окото капнала сълза…
Обилно напоила се земята,
поникнали тревата и цветята…
Зажужали бръмбарчета и калинки,
запълзели всякакви гадинки…
Рекла си тогаз ламята:
“Да не се родя вече на земята,
нека мойта зла душа
се удави в таз река”…
Над водата се надвесила,
тъжна си глава провесила,
а там – между рибките, видяла
една прекрасна птица бяла…
Плувала тя леко, грациозно –
нямало го веч' туловището грозно,
а наоколо – ято лебеди щастливи
и бели лилии – изящни и красиви…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Малко са тези, които проронват сълза! Повечето газят брутално и безпардонно!А ние - останалите сме от сгазените (будалите), а не от лебедите!
-
Ех, защо в живота това се случва толкова рядко и с толкова малко "лами" ?
-
Искрено ви казвам, че чак сега се сещам, че това е басня!!!...Малко ме е срам, но съм много радостна,че я харесвате.Благодаря ви Мария,Валентино,Елена,Веска и Василена!Вие сте много фини, деликатни и добри хора!
-
Разкаянието пречиства!
-------------------------------
Таз басничка пред златна есен
е бяла, лебедова песен! -
Поздравления, Лили! Много ми хареса! Прегръдка топла!!!
-
Хареса ми баснята ти, поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
