Чудовище
ЧУДОВИЩЕ
Сънувала била ламята,
че красива е в главата…
Ала над езерото прелетяла
и образа си там видяла…
Уплашила се най-напред
от собствения си портрет…
Подир се люто разярила
и всичко вред изпепелила…
Уморена се обърнала назад –
вред мъртвило - леден хлад…
Свила се злата ù душа,
от окото капнала сълза…
Обилно напоила се земята,
поникнали тревата и цветята…
Зажужали бръмбарчета и калинки,
запълзели всякакви гадинки…
Рекла си тогаз ламята:
“Да не се родя вече на земята,
нека мойта зла душа
се удави в таз река”…
Над водата се надвесила,
тъжна си глава провесила,
а там – между рибките, видяла
една прекрасна птица бяла…
Плувала тя леко, грациозно –
нямало го веч' туловището грозно,
а наоколо – ято лебеди щастливи
и бели лилии – изящни и красиви…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
