26.11.2017 г., 7:40

Чуй

554 1 2

Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения!
Стига нощи, от вълци разкъсвани!
Ако искаш, ела сам при мене.
Няма никога там да те върна. 
Престани да навеждаш главата! 
Престани да се криеш на тъмно! 
Бог създаде за теб светлината. 
Щом тъжиш ти, на мен ми е тъжно! 
Стига вече мисли стари грешки. 
Не започвай със тях отначало. 
Виж, сред нас няма никой перфектен! 
Само себе си ли обвиняваш?
Няма смисъл да казваш отново 
колко тежко ти беше. Аз зная. 
Но с това ли ще пълним живота? 
Можеш повече. Ще ти докажа. 
Дай да стопля ръцете студени. 
Забранявам да удряш навътре! 
Ако мразиш, добре. Не пред мене. 
Да не виждам, че пак си се лъгал! 
Със страха няма да другаруваш. 
Искам бели лъчи да обличаш.
От душата си как се срамуваш! 
Покажи ѝ, че тебе обичам! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...