Nov 26, 2017, 7:40 AM

Чуй

  Poetry » Love
561 1 2

Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения!
Стига нощи, от вълци разкъсвани!
Ако искаш, ела сам при мене.
Няма никога там да те върна. 
Престани да навеждаш главата! 
Престани да се криеш на тъмно! 
Бог създаде за теб светлината. 
Щом тъжиш ти, на мен ми е тъжно! 
Стига вече мисли стари грешки. 
Не започвай със тях отначало. 
Виж, сред нас няма никой перфектен! 
Само себе си ли обвиняваш?
Няма смисъл да казваш отново 
колко тежко ти беше. Аз зная. 
Но с това ли ще пълним живота? 
Можеш повече. Ще ти докажа. 
Дай да стопля ръцете студени. 
Забранявам да удряш навътре! 
Ако мразиш, добре. Не пред мене. 
Да не виждам, че пак си се лъгал! 
Със страха няма да другаруваш. 
Искам бели лъчи да обличаш.
От душата си как се срамуваш! 
Покажи ѝ, че тебе обичам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...