Nov 26, 2017, 7:40 AM

Чуй

  Poetry » Love
560 1 2

Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения!
Стига нощи, от вълци разкъсвани!
Ако искаш, ела сам при мене.
Няма никога там да те върна. 
Престани да навеждаш главата! 
Престани да се криеш на тъмно! 
Бог създаде за теб светлината. 
Щом тъжиш ти, на мен ми е тъжно! 
Стига вече мисли стари грешки. 
Не започвай със тях отначало. 
Виж, сред нас няма никой перфектен! 
Само себе си ли обвиняваш?
Няма смисъл да казваш отново 
колко тежко ти беше. Аз зная. 
Но с това ли ще пълним живота? 
Можеш повече. Ще ти докажа. 
Дай да стопля ръцете студени. 
Забранявам да удряш навътре! 
Ако мразиш, добре. Не пред мене. 
Да не виждам, че пак си се лъгал! 
Със страха няма да другаруваш. 
Искам бели лъчи да обличаш.
От душата си как се срамуваш! 
Покажи ѝ, че тебе обичам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...