Чуй ме как диря твоето име,
родена съм да те открия
в мечта, в мъглата заблудена,
в надежда, може би поразгневена,
в безветрени мигове несбъднати
и в жизнени сокове - скътани.
Страхувам се от дяволска пустош,
за теб и мен ще търся въздух.
Виж - над дъгата ти ръкомахам,
от върха на света се усмихвам,
пред света - не те отписвам,
а ти, любов - все мен орисвай,
озарявай зъбери и океани -
жив порой си - за богоизбрани.
© Мариола Томова Всички права запазени