5.05.2011 г., 19:57

Чужда къща

761 0 4

                                       На чудесното семейство на моята приятелка

                                       Елена Нинова (enena), с която се запознах в ОТКРОВЕНИЯ

                                       и се видях на живо



Чужда къща със усмивка ме посреща.

Зеленина прегръща ме на двора.

Джанката е цъфнала и ми говори нещо...

Внимателни, сърдечни, мили хора


полека-лека сгряват ми сърцето,

отварят ми душата с топли думи

и аз усещам пламъчето, дето

невидимо потрепва помежду ни.


И съм спокойна, радостна, щастлива.

Сполай ти, Боже, за такива хора!

Човечността била все още жива.

Била все още смисъл и опора


във делника ни, във живота даже...

Какво ли да направя във отплата?

Реших с най-прости думи да им кажа:

Благодаря! Благодаря за добротата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес бях ре6ила да не плача, но не би.Написала си отново невероятно не6то.Думите са изли6ни и аз благодаря от името на моето семеиство.Незнам как се открихме.Незнам!
  • "... Сполай ти, Боже, за такива хора!"
    Светъл Празник, Нина!
  • Човечността била все още жива.

    Била все още смисъл и опора

    Имах нужда да прочета това!
  • Дай Боже,всекиму такива приятели!Начинът, по който им благодариш е страхотен!Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...