danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
26.08.2011 г., 0:03 ч.

Чужда синева 

  Поезия » Любовна
770 0 16

Къде си в тази стихнала безоблачност?

Намери вятър, за да долетиш

и в шепите си синева ми носиш...

Нима решил си да ме задържиш?

Но вече някак си не ми подхожда...

Отдавна свлякох звездния сатен –

над дрипите на голата си кожа

обличам само земния си ден.

Защото твърде дълго бях въздушна

(и нищо, че в съня си пак летя).

Повярвай ми, аз вече нямам нужда

да ме даряваш с чужда синева.

Тя си подхожда само с леден блясък

и може би с фалшива суета.

А в моя поглед, сред горещи пясъци

се е събрала толкова тъга,

че може само с водопадни пръски

да блика като стенеща река.

Светът ми се побира в чаша дързост

и в две-три глътки  лична свобода. 

 

Ала сега, щом долетял си с вятъра,

пусни в небето тази синева.

Аз и без нея те обичам пламенно –

не наранявай с милост любовта!

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??