Има срещи, които се забравят.

Те се случват между хора,

които случайно по пътя се разминават.

Само за секунди, дори,

необикновена близост преживяват,

докато се разминават...

Очите им говорят,

погледите тръпка разкриват,

зараждаща крехка вселена - взаимност

в сърцата.

Вулканът помежду им изригва веднага,

след което се отдалечават.

Защото пътищата им,

в различни посоки се разклоняват...

Светът за тях обаче

не ще узнава.

Духовете им отлитат в безкрая,

с полъха на вятъра...

Пътят за тях е летен мираж,

посред зима.

Всеки напред продължава,

като назад,

само бледата следа

за Чуждестранният друмник

остава.

Някога в живота,

преживяваме и пишем -

мними разкази.

Кратки са те и нетрайни,

но като аромат на розов карамфил,

вечно лято-уханни.

03.05.2021г.