Oct 24, 2021, 5:56 PM

Чуждестранни друмници

  Poetry » Other
557 1 0

Има срещи, които се забравят.

Те се случват между хора,

които случайно по пътя се разминават.

Само за секунди, дори,

необикновена близост преживяват,

докато се разминават...

 

Очите им говорят,

погледите тръпка разкриват,

зараждаща крехка вселена - взаимност

в сърцата.

Вулканът помежду им изригва веднага,

след което се отдалечават.

Защото пътищата им,

в различни посоки се разклоняват...

 

Светът за тях обаче

не ще узнава.

Духовете им отлитат в безкрая,

с полъха на вятъра...

Пътят за тях е летен мираж,

посред зима.

 

Всеки напред продължава,

като назад,

само бледата следа

за Чуждестранният друмник

остава.

 

Някога в живота,

преживяваме и пишем -

мними разкази.

Кратки са те и нетрайни,

но като аромат на розов карамфил,

вечно лято-уханни.

 

03.05.2021г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...