Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен
и леко се разплита естеството
на изтъканото от нещо като лен,
в изреченото с обич за кросното…
Копнее тъканта да чуе: Чупка!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени