8.05.2022 г., 15:23 ч.

Чувам стъпки по - меки от вятъра! 

  Поезия » Любовна
760 12 38

От скулите на времето целувка изпросих

и нарамих на рамо слънчев товар,

обух със блянове краката си боси,

уловила внезапно небесния чар.

 

И чувам в ехото, отминали страсти,

бушуват сякаш необуздан океан,

виждам как стрива скалата на части

и милва я с пяна от обич облян.

 

В пръските вплита въздишки дълбоки,

браздили от снощи златистият бряг,

отдръпва се нежно с очите си морски,

отразили луната и звездния впряг.

 

Нощта се разсипва на дребни мъниста,

по края тънък на сивият плащ

и виждам се пак в градината пищна,

изпъстрена цяла от живота наш.

 

Чувам стъпки по – меки от вятъра,

как доближават до старият храст

и се сливат с целувки замръкнали

пред избуялата обич за нас!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??