Чувам стъпки по - меки от вятъра!
От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти,
бушуват сякаш необуздан океан,
виждам как стрива скалата на части
и милва я с пяна от обич облян.
В пръските вплита въздишки дълбоки,
браздили от снощи златистият бряг,
отдръпва се нежно с очите си морски,
отразили луната и звездния впряг.
Нощта се разсипва на дребни мъниста,
по края тънък на сивият плащ
и виждам се пак в градината пищна,
изпъстрена цяла от живота наш.
Чувам стъпки по – меки от вятъра,
как доближават до старият храст
и се сливат с целувки замръкнали
пред избуялата обич за нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
