14.11.2022 г., 10:52 ч.  

Чуваш ли ме? Едва ли. 

  Поезия » Друга
653 4 11

Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.

Куче лайва, за кратко,
тишината бразди,
капки дюлево сладко –
слизат ниско звезди.

Скрила нашата тайна
в осланени треви.
по пътека безкрайна,
късна есен върви.

И смълчаната къща
свежда мокри очи,
вместо теб ме прегръща
есента и мълчи.

Чуваш ли ме? Едва ли.
Зима е между нас.
Ти притихна. Заспа ли?
Спи. Ще тръгвам и аз.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

А Есента полека си отива,
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо, ...
  1018 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??