Чуваш ли ме? Едва ли.
Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко,
тишината бразди,
капки дюлево сладко –
слизат ниско звезди.
Скрила нашата тайна
в осланени треви.
по пътека безкрайна,
късна есен върви.
И смълчаната къща
свежда мокри очи,
вместо теб ме прегръща
есента и мълчи.
Чуваш ли ме? Едва ли.
Зима е между нас.
Ти притихна. Заспа ли?
Спи. Ще тръгвам и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
