BoBoteva (Bo Boteva)
54 269
15.11.2024 г., 14:26 ч.

Чувства 

  Поезия » Философска
97 4 5

 

Тъга и тревога така си приличат,

страхът им е родственик – техен събрат.

И без да се карат, взаимно се вричат,

че влизат с доброто в един кръговрат.

 

От чувства споени сме още в началото,

а как ни надмогваха болка и студ?

Когато любов преминава през тялото,

разбираш, че влюбен е равно на луд.

 

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, В черновата беше, разбираш, че умният всъщност е луд, защото всички много знаем, докато не се влюбим. Но си казвам, хайде да не се делим на умни и... не умни. От друга страна лудостта малко ме плаши, така че финалът е отворен да го мисля още 😀
  • Много добро!
  • "Когато любов преминава през тялото,
    разбираш, че влюбен е равно на луд."

    Добре казано! Все пак лудите не носят отговорност, дори и в случай на предумишлено убийство,
    докато влюбените могат да бъдат осъдени даже и за убийство по непредпазливост.
    А то, ако погледнем от друг ъгъл, щастливата любов си е взаимно убийство по непредпазливост.

    Интересен стих, Бо. Поздравление!
  • Благодаря, Юри!
  • Много е хубаво! 👍
Предложения
: ??:??