22.03.2024 г., 21:33

Чувство

708 4 3

               В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд. 
                                                          индианска мисъл

 

А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река.
А облакът не се и изваля.
Не спря.
Хареса му, от радост се засмя
и без да се усети
една дъга завърза
облак и река.
Дълбоко в себе си,
на тайно място скрих ги.
Е, хайде, проклетнико,
нали се изваля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...