В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
индианска мисъл
А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река.
А облакът не се и изваля.
Не спря.
Хареса му, от радост се засмя
и без да се усети
една дъга завърза
облак и река.
Дълбоко в себе си,
на тайно място скрих ги.
Е, хайде, проклетнико,
нали се изваля!
© Мая Тинчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
